Пламъците ме задушават.не ме оставят да дишам и сломена  пак се отпускам в преградките ти.Горещо е като в ада.Бушуват страстни стихии,а в сърцето ми само жар тлее.Пепел от рози и воал от дим прегращат разрушения ми свят.В твоя плен съм обрече на бъда до края на врвмето.
От лед ли е изваян образът ти?Студено е в мислите и ги няма вече усмивките .Ти ми ги отне а аз с цялото си същество се опитвам да те мразя.Ледени капки пътуват по лицето ми идват от очите.Мракът студът,страхът...Никой не ме чува.Никой не вижда болката и отчаянието ми.Нямам ли воля?В ледени стени се отблъска ехото,което също повтаря че те обичам и теб и сърцето  ти от камък.
Вятърът ли те е направил своя рожба?Бушуваш в мен като ураган.Бягам но не ще имам сили да те победя.Слаба съм пред теб всяка минута сърцето ме тегли да се предам да падна в обятията ти и да остана там завинаги.Но ако ти си огъня аз съм водата.Ако ти си вечния лед аз съм жаркото слънце.Бесен вятър ли си аз съм кротък неподвижен въздух летен полъх на добрина.Ти не си злото но ме разкъсваш отвътре.Сякаш сме две противоположности на света.Привличаме се но никога не ще сме заедно!